Полунощ не е очевиден отговор. Това е избор, и през по-голямата част от човешката история той не е бил най-популярният.
Денят трябва да започва отнякъде, а кандидатите реално са само три: когато слънцето изгрява, когато залязва, или в някакъв произволен момент в тъмнината, когато никой не гледа. Всеки от трите е бил официален национален стандарт, а два от тях са и до днес.
КАЙРО — където е изобретено 24-часовото денонощие.
Египетските астрономи разделиха небето на 36 звездни групи, наречени декани, и ги използваха като нощен часовник. Дванайсет от тях се виждаха в течение на цяла нощ, затова нощта получи дванайсет часа — а денят, за симетрия, също дванайсет.
Оттам идва 24-часовото денонощие и то никога не е било преразглеждано. Същата система създаде граждански календар от 365 дни изобщо без високосен ден; когато Птолемей III предложи да се добави такъв през 238 г. пр.н.е., жреците отказаха. След това календарът пълзя назад през сезоните в продължение на 1460 години, преди да се върне там, откъдето беше тръгнал.
→ Кайро
ИСТАНБУЛ — където денят започваше със залеза, до 1926 г.
При османската система алатурка дванайсет часът беше моментът, в който слънцето залязва. Което означава, че този момент се местеше всеки божи ден и всеки часовник в страната трябваше да се сверява на всеки няколко дни, цяла година, завинаги.
Тази работа не можеше да се централизира. За нея бяха нужни мувакитхане — помещения за отмерване на времето към джамиите, — в които специалисти непрекъснато изчисляваха и нагласяваха, така че градът да остава горе-долу в съгласие със себе си.
Закон № 697, приет в Анкара на 26 декември 1925 г., премахна системата от 1 януари 1926 г. Мувакитханетата бяха официално закрити едва през 1952 г.
НАЙРОБИ — където денят все още започва с изгрева.
Суахилското време се брои от зазоряване. Седем сутринта по международното отчитане е саа моджа — първи час. Отместването е точно шест часа, а денят и нощта текат като два отделни дванайсетчасови цикъла.
То се използва ежедневно в Кения, Танзания и Уганда. Многоезичните източноафриканци превключват между системите в зависимост от езика, на който говорят.
Системата работи, защото Найроби се намира на 1,3° южна ширина, където изгревът почти не се мести през годината.
→ Найроби
АДИС АБЕБА — същият принцип, плюс различна година.
Етиопия също започва деня си със зазоряването: шест сутринта по международното време е дванайсет часът в Етиопия. Наред с това страната използва календар от тринайсет месеца — дванайсет по трийсет дни плюс кратък тринайсети, наречен Пагуме, — който в момента изостава със седем до осем години от григорианския.
Структурата на този календар е древноегипетският граждански календар, наследен чрез Коптската църква. Рамката, която Египет изгради преди пет хиляди години, все още работи тук.
ПРАГА — часовникът, който отказва да избира.
Орлоят работи на стената на Староместкото кметство в Прага от 1410 г. Той показва едновременно:
- Старочешко време, при което денят започва със залеза — същият принцип като в османския Истанбул
- Вавилонско време, при което денят започва с изгрева, а светлата част от денонощието се дели на дванайсет часа независимо от продължителността си — същият принцип като в Найроби и Адис Абеба
- Централноевропейско време — фиксирани часове, броени от полунощ
- Звездно време — измервано спрямо звездите, а не спрямо слънцето
Един циферблат. Четири отговора на въпроса кога започва денят. Всички вървят едновременно. Всички са верни.
Навсякъде другаде в тази поредица един град е спорил за тези системи и е избрал една. Прага построи машина, която показва всички, и остави решението на онзи, който гледа.
→ Прага