Всеки елемент на часовника, на който четете този текст, е бил изобретен от някого, някъде, по причина, която обикновено няма нищо общо с това, в което се е превърнал.
Кайро ни даде деня. Египетските астрономи разделиха небето на 36 звездни групи — декани — и ги използваха като нощен часовник: дванайсет от тях се виждаха в течение на цяла нощ, затова нощта получи дванайсет часа, а денят, за симетрия, също дванайсет. Оттам идва 24-часовото денонощие и то никога не е било преразглеждано. Същата система създаде и гражданска година от 365 дни, на която Египет отказа да добави високосен ден, така че календарът му пълзеше назад през сезоните и бяха нужни 1460 години, за да се подравни отново.
Атина ни даде машината. Антикитерският механизъм, изваден от корабокрушение през 1901 г. и разпознат като зъбчато устройство през 1902 г., е създаден около 150–100 г. пр.н.е. Той предсказваше затъмнения, следеше неравномерното движение на Луната, показваше планетите и отброяваше олимпийския цикъл. Нищо със сравнима сложност не се появи в продължение на 1400 години.
Рим ни даде календара. През 1582 г. Григорий XIII заличи десет дни и, което е по-важно, фиксира правилото за високосните години: делимост на четири, с изключение на вековете, освен ако не се делят на четиристотин. Това правило работи безшумно във всяко устройство на Земята.
Чикаго ни даде часовата зона. Преди 18 ноември 1883 г. Северна Америка живееше по около триста местни слънчеви времена. Железниците просто наложиха четири зони на цял континент, без да питат което и да е правителство. Часовниците в Чикаго бяха върнати с девет минути и трийсет и две секунди, а в града пладне удари два пъти за един следобед.
Лондон ни даде нулата. През 1884 г. делегати от двайсет и пет държави гласуваха нулевата дължина да минава през транзитния кръг на Еъри в Гринуич. Всяка часова зона на Земята се отмерва от тази линия — която, както по-късно показа GPS, е на около 102 метра от мястото, където всъщност минава съвременният референтен меридиан.
Париж ни даде метъра, като измери дъга от меридиана от Дюнкерк до Барселона насред революция и война. След това до 1978 г. отказваше да изпише думата „Гринуич“ в закон.
Уелингтън ни даде лятното часово време под формата на доклад, прочетен пред Философското дружество на Уелингтън през 1895 г. от ентомолог, който искаше повече вечерна светлина, за да лови молци. Присмяха му се.
Берлин ни даде лятното часово време във вида, в който то действително се случи: заповед, издадена на 6 април 1916 г. и влязла в сила на 30 април, за да се пестят въглища във военно време. До шест седмици дузина държави я бяха копирали, включително няколко, които воюваха с Германия.
Копенхаген ни даде най-амбициозния часовник, проектиран някога от един човек — Верденсур (Световния часовник) на Йенс Олсен: дванайсет механизма, 15 448 части, навиване на ръка всяка седмица и зъбно колело, което прави един оборот на всеки 25 753 години.
Цюрих ни даде най-дисциплинирания: гаров часовник, чиято секундна стрелка нарочно греши 58,5 секунди от всеки 60 — пристига по-рано и изчаква, за да бъде абсолютно точна в единствения миг, който има значение.