Почти всяко решение за часовото време в тази поредица е отдалечило даден град от собственото му слънце.
Испания премина на берлинско време през 1940 г. и остана на него. Малайзия и Сингапур закръглиха нагоре през 1982 г. Турция се фиксира завинаги на UTC+3 през 2016 г. Исландия премахна лятното часово време през 1968 г., като запази лятното време завинаги. Във всеки от случаите едно правителство предпочете административното удобство пред астрономическата точност и разликата между часовника и небето се увеличи.
Четири са поели в обратната посока.
АСТАНА, 2024 г. — най-ясният случай и най-скорошният.
До 2024 г. Казахстан беше разделен на две часови зони: UTC+5 на запад и UTC+6 на изток. На 1 март 2024 г. цялата страна премина на една зона: UTC+5. Часовниците в Астана, Алмати, Шимкент и дванайсет области бяха върнати с един час назад.
Необичайна тук е обявената причина. Казахстански учени изтъкнаха, че UTC+6 не съответства на естественото слънчево време и че това се отразява негативно на биологичните ритми и човешкото здраве. Правителството избра отместването, което е по-близо до слънцето.
Астана премина от около 74 минути пред собственото си слънчево пладне до около 14.
→ Астана
ЛИСАБОН, 1976 и 1996 г. — два пъти отхвърлено, два пъти отменено.
Португалия се намира на около 9° западна дължина, на една линия с Великобритания и Ирландия, и мястото ѝ е на GMT. Въпреки това тя два пъти опита централноевропейско време: от 1966 до 1976 г. и отново от 1992 до 1996 г. И двата пъти се върна.
Второто връщане беше предизвикано от родителските сдружения. Децата тръгваха на училище по тъмно и отказваха да си лягат, докато навън още е светло.
→ Лисабон
КАРАКАС, 1912 и 2007 г. — правилният меридиан, приет два пъти.
Центърът на Венецуела е близо до 67°30′ западна дължина, почти точно по средата между стандартните меридиани на 60° и 75°. Нито една зона с цял час не пасва.
През 1912 г. страната прие UTC−4:30, центрирано върху меридиана, на който действително се намира. Тогава Каракас беше на около две минути от слънчевото си пладне. Страната се отказа от това през 1965 г., за да се съобрази с международната практика на целите часове, и го възстанови през декември 2007 г.
Отново го изостави през 2016 г., по време на енергийна криза. Днес Каракас е на около 28 минути пред слънцето.
→ Каракас
СЕУЛ, 1954 г. — възстановяване на доколониалния меридиан.
Корея прие UTC+8:30 през 1908 г., на базата на 127,5° източна дължина — което астрономически е горе-долу точно за полуострова. През 1912 г., при японското колониално управление, генерал-губернаторът го премести на UTC+9, за да съвпадне с Япония.
На 21 март 1954 г. правителството възстанови UTC+8:30 — доколониалния и по-точния стандарт. Той просъществува до 1961 г., когато страната се върна към UTC+9 с аргумента за административна ефективност и координация с търговските партньори.
Така Сеул два пъти е имал астрономически правилната часова зона и два пъти се е отказвал от нея.
→ Сеул
Какво е общото между тези четири.
Не много, освен че във всеки от случаите някой е изрекал аргумента на глас. Португалски родители, които говорят за тъмните сутрини. Казахстански учени, които говорят за циркадния ритъм. Венецуелското и корейското правителство, които говорят за меридиана, на който страната действително се намира.
Навсякъде другаде часовникът е бил местен заради търговията, заради изравняване, заради съюзник, заради окупатор или заради енергийни изчисления — а слънцето не е било питано.