Два пъти годишно около една трета от страните по света мести часовниците си. Останалите две трети или никога не са започвали, или са опитали и са се отказали.
Отказите зачестяват и си струва да ги наблюдаваме, защото аргументите винаги са едни и същи, а резултатите — не.
Истанбул — Турция премахна лятното часово време през 2016 г. и завинаги фиксира страната на UTC+3. Часовниците вече никога не се местят — нито сезонно, нито по друг повод.
Сао Пауло — Бразилия го премахна през 2019 г. Официалният мотив беше, че икономиите тихомълком са се изпарили: климатиците бяха заместили осветлението като онова, което страната включва, а за климатика е без значение какво показва часовникът.
Мексико Сити — Мексико го премахна през октомври 2022 г., след двайсет и шест години. Аргументите, които надделяха, бяха свързани повече със здравето и съня — и с децата, които вървят към училище по тъмно — отколкото с енергията.
Хонолулу — Хаваите се отказаха през 60-те години на XX век и повече не се върнаха. На 21° северна ширина почти няма сезонна дневна светлина за спестяване: най-дългият ден в годината продължава около 13 часа и 26 минути, а най-краткият — около 10 часа и 50 минути.
Богота — Колумбия го опита само веднъж — „Hora Gaviria“ през 1992–93 г., по време на енергийна криза — и се отказа от него до година, по възможно най-простата причина. Богота се намира на 4,7° северна ширина. Най-дългият ден в годината е около 12 часа и 23 минути. Най-краткият — около 11 часа и 51 минути. Няма какво да се спестява.
Карачи — Пакистан опита три пъти — през 2002, 2008 и 2009 г., всеки път по време на остра енергийна криза. Всеки от опитите беше изоставен. Оттогава страната не е местила часовниците си.
Дака — Бангладеш опита веднъж, през 2009 г., и това доведе до най-странния край в тази колекция. Лятното часово време трябваше да приключи на 30 септември. След обществено недоволство правителството отложи края до 31 декември — така страната прекара октомври, ноември и декември на лятно време, посред зима. Повторението през 2010 г. беше отменено девет дни преди планираното начало.
Москва — историята на Русия е най-дългата и най-заплетената: декретно време през 1930 г., истинско лятно часово време, наслоено върху него, през 1981 г., премахване на декретното време през 1991 г. и възстановяването му през 1992 г., целогодишно лятно време през 2011 г. и постоянно стандартно време от 2014 г. насам.
Сидни — Австралия така и не реши въпроса на национално ниво, защото той е от компетентността на щатите. Куинсланд гласува „не“ на референдум през 1992 г. Западна Австралия е гласувала „не“ четири пъти. Нов Южен Уелс гласува „да“ през 1976 г. и оттогава мести часовниците си всяка година.
Лисабон — случаят на Португалия е най-поучителен, защото Португалия не е против лятното часово време. Тя все още го използва. Онова, което Португалия отхвърли, беше испанският модел: два пъти премина към централноевропейско време — през 1966–1976 и 1992–1996 г. — и двата пъти се отказа. Втория опит провалиха родителските сдружения. Децата отиваха на училище по тъмно и отказваха да си лягат, защото навън още беше светло.
Прочетете тези причини заедно и ще се очертае закономерност. Енергийните изчисления рядко решават въпроса сами. Везните накланят сутрините — и децата.