Истанбул

Знаете ли?

Някога Истанбул сверяваше часовниците си на всеки няколко дни, а сега изобщо не ги мести

Собствената оценка на Столичната община на Истанбул показва, че броят на уличните котки в града е около 125 000. Добавете домашните котки и цифрата е приблизително 200 000. Заедно с тях има около 130 000 улични кучета.

Никой не знае истинската бройка и от общината го казват. Преброяването на популацията на свободно скитащи животни е наистина трудно; различните методи дават изключително различни общи суми и цифрите се губят в рамките на няколко години.

Но тук е частта, върху която си струва да направим аритметика.

Общината разпределя един тон суха храна на ден в 199 определени места за хранене в града.

Един тон звучи огромно. Разделете го на приблизителната популация от улични животни — наречете го 255 000 котки и кучета — и ще получите около четири грама всеки на ден. Една котка изяжда около шестдесет.

Така че градската управа доставя най-много няколко процента от това, което всъщност ядат уличните животни на Истанбул. Останалите деветдесет и няколко процента идват от отделни лица: собственици на магазини, които поставят купи, жители с торба гранули до вратата, кухни на ресторанти и малки дървени къщички за котки, които се появяват на тротоарите, без никой да ги организира.

Котките имат имена. Някои имат паметници. Томбили, сниман да се излежава, подпрян на един лакът върху тротоара на Кадъкьой, стана международно известен и беше отбелязан с бронзова статуя след смъртта му. Гли живееше в Света София и беше посещаван от туристи, дошли да видят сградата.

Часовникът: който е полезен начин да разберете как този град е измервал времето.

Според османската система алатурка денят започвал със залез слънце. Дванадесет часа беше моментът, в който слънцето залезе — което означаваше, че моментът се местеше всеки ден и всеки часовник в града трябваше да се коригира на всеки няколко дни, през цялата година, завинаги.

Тази работа не можеше да бъде централизирана. Това изискваше мувакитхане — стаи за отчитане на времето, прикрепени към джамиите — и мувакити, които ги обслужваха, изчислявайки и настройвайки непрекъснато, така че градът да остане приблизително в съгласие със себе си.

Истанбул винаги е работил с постоянни малки корекции, направени от много различни ръце. Храни часовниците си по този начин в продължение на векове и все още храни котките си по този начин.

През по-голямата част от османската история Истанбул работеше по време гуруби — часове, броени от залез слънце. Дванадесет часа не беше обед или полунощ. Дванадесет часа беше моментът, когато слънцето залезе.

Помислете какво означава това механично. Залезът се движи. Мести се всеки ден. Така че часовник, настроен на османско време, греши в рамките на дни и трябваше да се коригира непрекъснато, през цялата година, завинаги. Системата по-късно става известна като алатурка саат, за да се разграничи от европейската система алафранга.

Това изискваше професионалисти. Към големите джамии имаше мувакитхане — стаи за отчитане на времето — обслужвани от мувакит, специалист, обучен по астрономия и математика. Работата му беше да изчисли петте ежедневни молитвени времена с помощта на астролабии, квадранти, слънчеви и водни часовници, а по-късно и механични часовници. Първият и най-известен, Али Кушчу, е назначен в мувакитане на джамията Фатих през 1470.

През дълъг период от деветнадесети век Истанбул просто работи на и двете системи едновременно. Османските дворцови часовници са изградени с два циферблата - алатурка и алафранга - на едно и също лице, защото империята наистина е имала нужда да знае и двете числа.

Правителствените служби се преместват към европейско време около 1912 г. Закон №. 697 от 26 декември 1925 г. отменя времето на алатурка от 1 януари 1926 г. Самите мувакитани не са официално затворени до 1952, повече от четвърт век след като системата, на която са служили, е обявена за незаконна.

Часовникът: сега вижте къде се озова Истанбул.

През 2016 г. Турция премахна лятното часово време и фиксира страната за постоянно на UTC+3. Часовниците никога не се сверяват. Не сезонно, никога.

Истанбул се намира на 29° изток. UTC+3 е построен за 45-ия меридиан. Което означава, че сега Истанбул се движи с около 64 минути пред собственото си слънце – постоянно, по проект. В края на декември изгревът настъпва едва около 8:30 сутринта. Петнадесет милиона души започват зимните си дни на тъмно, нарочно.

Така че това е град, който някога е наемал астрономи от джамии, за да поддържат часовниците си в непрекъснат разговор с действителното небе, а сега работи на фиксиран номер, за който небето изобщо не се консултира.

И двете решения бяха съзнателни. И двете бяха за това да бъдат модерни. Те са точни противоположности.

Продължителност на деня през годината в Истанбул