Някои държави са толкова широки, че слънцето изгрява с часове разлика в двата им края. Всяка от тях е трябвало да реши дали часовникът да следва небето, или държавата. Не всички са решили по един и същ начин.
Пекин — Китай е широк около 5000 километра и обхваща пет географски часови зони, от около 73° до 135° източна дължина. През 1918 г. Централната обсерватория на Република Китай предложи точно пет, по-късно официално въведени: Кунлун на UTC+5:30, Синдзян–Тибет на UTC+6, Гансу–Съчуан на UTC+7, Чжунюан на UTC+8 и Чанбай на UTC+8:30. През 1949 г. и петте бяха премахнати и страната беше поставена на един часовник: пекинско време, UTC+8. Ефектът се вижда най-ясно в далечния запад, където в Кашгар посред зима слънцето изгрява чак към десет сутринта по официалния часовник. На практика там в ежедневието широко се използва второ, неофициално време — синдзянско, или урумчийско, време, с два часа зад Пекин, — а международната база данни с часови зони има запис и за него.
Делхи — Индия направи същия избор по същата обявена причина: националното единство. Индийското стандартно време беше установено на 1 септември 1947 г. на UTC+5:30, изчислено по един-единствен меридиан на 82°30′ източна дължина. Географски Индия обхваща почти 30 градуса географска дължина — достатъчно за две зони. На източния край на Индия слънцето изгрява почти два часа по-рано, отколкото на западния, а в Асам през зимата слънцето може да залезе към четири и половина следобед, докато работният ден продължава. Чайните плантации в Асам още от британско време тихомълком живеят с един час пред останалата част от страната по неофициалното време на чайните градини и продължават да го правят.
Москва — Русия тръгна по обратния път и запази единайсет часови зони — най-много от всички държави с непрекъсната територия. Но тя централизира по друг начин: през по-голямата част от миналия век съветските и руските железопътни разписания се публикуваха по московско време в цялата мрежа, така че пътник, който се качва в Далечния изток, четеше час на заминаване, който нямаше нищо общо със слънцето зад прозореца.
Мелбърн — Австралия е контрапримерът и той е поучителен. Тъй като лятното часово време е въпрос на щатите, а не на федерацията, трите официални часови зони на Австралия се превръщат в пет за шест месеца от годината, включително две отделни получасови отмествания. Никой не е проектирал това. Всяка юрисдикция е отговорила на въпроса поотделно и това е формата, която са образували отговорите. То стига дори до отделни градчета: Броукън Хил, в Нов Южен Уелс, живее по южноавстралийско време.
Куала Лумпур — Малайзия се сблъска с по-малка версия на същия проблем — получасов шев между Полуостровна и Източна Малайзия — и го затвори в последните трийсет минути на 1981 г.
Заедно тези пет случая излагат аргумента възможно най-ясно. Един часовник може да бъде точен или може да бъде общ. В достатъчно голяма страна той не може да бъде и двете — и всяко правителство, изправено пред този избор, е избрало общия.