Кайро

Знаете ли?

Египет измисли 24-часовото денонощие, а после остави календара си да се скита 1460 години

Египет раздава приблизително 250 до 270 милиона хляба субсидиран хляб всеки ден.

Правото е пет хляба на човек на ден, изтеглено на правителствена смарт карта и достига около две трети от населението - някъде между 66 и 70 милиона души.

Хлябът е аиш балади и думата има значение. В повечето арабскоговорящи страни хлябът е хубз. На египетски арабски това е _аиш_ — което означава „живот“.

Икономиката на това е изумителна. От 1989 г. до юни 2024 г. цената на субсидирания хляб се държи на пет пиастъра — около една десета от американския цент. Тридесет и пет години без промяна, през девалвации, войни и световни зърнени кризи. Когато най-сетне е повишена, става двадесет пиастъра, а получателите пак плащат едва около 16% от себестойността на хляба; държавата покрива останалите 84%.

Само програмата за хляб поглъща около 8,5 милиона тона пшеница годишно — около 3,5 милиона от местно производство и 5,5 милиона внос, което до голяма степен обяснява защо Египет често е най-големият вносител на пшеница в света. Бюджетът за 2024/25 г. ѝ отделя около 125 милиарда египетски лири.

Египтяните ядат около 180 килограма брашно на човек годишно. Сравнителната цифра, предложена от ръководителя на държавния орган по зърното за други страни, е най-много 80.

Това никога не е било само въпрос на храна. През януари 1977 г. опит за орязване на субсидиите предизвика два дни протести в цялата страна и беше отменен. През 2011 г. исканията бяха хляб, свобода и социална справедливост — точно в този ред.

Часовникът: което е позната форма за този град.

Кайро даде на света 24-часовия ден, разделяйки нощта от изгрева на тридесет и шест звездни групи. Той също така създаде 365-дневен граждански календар без високосен ден изобщо — и след това отказа да добави такъв. Когато Птолемей III предложи корекция през 238 г. пр.н.е., свещениците я отказаха.

Така че египетският календар се движеше назад през сезоните, една четвърт от деня всяка година, отнемайки 1460 години, за да се върне там, където е започнал. Египет знаеше и го остави.

Фиксирано число, държано с поколения, а отклонението се поема от всичко около него. Кайро прави това от много, много отдавна.

Погледнете часовника. Причината, поради която има 24 часа, а не 18, или 36, или 10, е решение, взето на Нил преди няколко хиляди години.

Египетските астрономи разделят небето на 36 звездни групи, които по-късно гърците наричат декани. Всеки декан изгрявал около десет дни след предишния. Жреците ги използвали като нощен часовник: по това кой декан се издига над хоризонта можело да се каже колко е часът. През една цяла нощ се виждали дванадесет декана — затова нощта получила дванадесет часа. Денят получил също дванадесет, за симетрия. Оттам идва 24-часовото денонощие и оттогава то никога не е било преразглеждано.

Същата система произвежда календара. Египетската гражданска година имаше 365 дни: три сезона — наводнение, поява, жътва — от четири тридесетдневни месеца всеки, даващи 360, плюс пет допълнителни дни, зашити в края и посветени на рождените дни на петима богове. Всеки месец се разделя на три десетдневни декана. По времето на Новото царство храмовите записи показват, че последните два дни от всеки декан са били почивни дни за кралските занаятчии, което е почти толкова близко до уикенд, колкото през бронзовата епоха.

Първоначално египетските часове били темпорални — дванадесетте дневни часа били по-дълги през лятото и по-кратки през зимата, защото трябвало да разделят на равни части толкова дневна светлина, колкото реално имало. Часовете с фиксирана продължителност дошли по-късно.

Часовникът: тук е недостатъкът и той е великолепен.

Египетската гражданска година нямала високосен ден. Нито един, никога. Затова тя била с около една четвърт ден по-къса от истинската слънчева година — всяка година, без корекция.

Последствието е, че календарът непрекъснато се плъзгаше назад през сезоните. Нова година и действителното хелиакално изгряване на Сириус — събитието, около което първоначално е изградена годината — се подравняват само веднъж на всеки 1460 години. Празник на реколтата можеше да настъпи по средата на потопа и в крайна сметка се случи.

През 238 г. пр. н. е. Птолемей III официално предложи добавянето на шести ден към междинния месец на всяка четвърта година. Свещениците го отхвърлиха.

И така, Египет изобрети рамката, върху която все още работи цялата планета, и след това отказа, в продължение на векове, единствената корекция, която щеше да я задържи да сочи към слънцето.

Продължителност на деня през годината в Кайро