Часовата зона е компромис. Слънцето достига най-високата си точка в различен момент на всяко едно място на Земята и никой часовник не би могъл да следи това, затова светът се е договорил да закръгля.
Повечето градове закръглят с няколко минути и никой не забелязва. Някои обаче закръглят с повече от час — и щом веднъж го знаете, го виждате и на улицата.
Мадрид е най-известният случай. Испания прие средното гринуичко време през 1901 г. — точно каквото ѝ отрежда географията: континентална Испания е на една линия с Великобритания, Португалия и Мароко. След това, на 16 март 1940 г., часовниците бяха преместени с един час напред, за да съвпаднат с нацистка Германия, и така и не бяха върнати обратно. Днес Мадрид живее около 75 минути пред собственото си слънце през зимата и близо два часа напред през лятото. Испанците обядват в 14:00 и вечерят в 21:00 — но спрямо слънцето това е 13:00 и 20:00, точно когато се храни останалата част от Европа.
Куала Лумпур и Сингапур следват плътно, с около 73 и 65 минути, и стигнаха дотам заедно. В 23:30 ч. на 31 декември 1981 г. Малайзия премести часовото време на Полуостровна Малайзия с половин час напред, за да заличи разликата със Сабах и Саравак. Сингапур направи същата промяна в същия момент. Сингапур се намира почти точно на екватора, където слънцето би трябвало да изгрява в шест и да залязва в шест, винаги — вместо това то изгрява около седем и залязва около седем.
Истанбул е с 64 минути и стигна дотам по друг път: през 2016 г. Турция премахна лятното часово време и завинаги фиксира страната на UTC+3 — зона, изчислена за 45-ия меридиан. В края на декември слънцето в Истанбул изгрява едва към осем и половина.
Буенос Айрес е с 54 минути и ефектът е прочут, без да е разбран. Аржентина използва UTC−3, а географски ѝ се полага UTC−4. Вечерната светлина се задържа абсурдно дълго, вечерята започва в десет, ресторантите се пълнят в единайсет. Буенос Айрес не е късен град по темперамент. Той е късен град по аритметика.
Лагос е с 46 минути, Баку — с 40, Сеул и Карачи — с по 32, Хонконг — с 23, Торонто — с 18.
Общото между тях е, че нито едно от тези отмествания не е създадено от астроном. Мадридското идва от дипломатически жест. Сингапурското — от решение, взето в друга държава. Сеулското е остатък от шест промени на часовото време за един век, нито една от които няма нищо общо с небето.
Техеран е изключението, което потвърждава правилото. Иран отказа да закръгля: използва UTC+3:30, една от малкото получасови зони в света, избрана така, че националният меридиан да попада почти точно върху кръгло отместване. Часовникът на Техеран е в рамките на няколко минути от собственото му слънчево пладне — и постоянно обърква софтуера за планиране на всички останали.