Лондон

Знаете ли?

Сто и четири години едно семейство продаваше времето на Лондон

За да шофирате черно такси в Лондон, трябва да издържите изпит, наречен „Знанието“, и той се провежда от 1865.

За да го преминете, трябва да запомните всяка улица в радиус от шест мили от Чаринг Крос. Това са приблизително 25 000 улици. Трябва също така да научите местоположението на около 20 000 забележителности — музеи, посолства, театри, клубове, полицейски участъци — и 320 определени маршрута, канонизирани от „Транспорт за Лондон“ в документ, известен като Синята книга.

Кандидатите се возят из града на мотопеди с клипборд, закрепен за кормилото, до петнадесет часа на ден, изричайки имената на улиците на глас, докато вървят. За повечето от тях са необходими три до четири години. Най-бързото, което някой е направил, е осемнадесет месеца. Около половината никога не завършват.

Изпитите се наричат явки. Изпитващият назовава произволно две точки и кандидатът рецитира най-краткия маршрут между тях. Единствената разрешена карта е тази в главата им.

И променя главата. В проучване в Лондонския университетски колеж осемдесет обучаващи се сканират мозъци преди да започнат, заедно със съответстваща контролна група. Нямаше разлика като начало. Четири години по-късно стажантите, които са се класирали, показват измеримо увеличение на сивото вещество в задния хипокампус - регионът, свързан с пространствената памет. Тези, които тренираха и се провалиха, не показаха нищо. Нито контролите. Когато таксистите се пенсионират, това се свива.

Часовникът: което е вторият път, когато Лондон решава проблем, като поставя отговора в човек и го кара да се разхожда с него.

В продължение на 104 години, от 1836 до 1940 г., семейство Белвил продава точното време в Лондон. Те държаха един джобен часовник - хронометър, наречен Арнолд - всяка седмица го носеха в Гринуич, за да го сверят с часовника на обсерваторията, след което обикаляха по маршрут из града, позволявайки на абонатите да го четат.

Рут Белвил все още го правеше през 30-те години, пеша, с часовник, в град, който имаше радио.

Лондон построи основния меридиан и след това нае хора, които да го носят на ръка. Все още прави същото с картата.

През 1836 г. Кралският астроном в Гринуич имаше проблем: часовникарите непрекъснато чукаха на вратата на обсерваторията, за да питат колко е часът. Затова той създаде абонаментна услуга и назначи асистент Джон Хенри Белвил да отговаря за нея.

Белвил получи джобен хронометър, направен от Джон Арнолд през 1790 г. Всички го наричаха Арнолд. Веднъж седмично той сверяваше Арнолд с главния часовник на Обсерваторията — с точност до една десета от секундата — и след това го разхождаше из Лондон до приблизително 200 абонати, които сами настройваха часовниците си, като го гледаха.

Той умира през 1856 г. На вдовицата му Мария е отказана пенсия, така че вместо това тя лобира за работата и сама доставя времето си из Лондон, докато се пенсионира през 1892 г., на 81 години. Дъщеря й Рут тогава поема управлението, на 38 години, и носи Арнолд през Лондонските докове, Клеркенуел, Уест Енд и Бейкър Стрийт за още четиридесет и осем години.

Рут се пенсионира през 1940, на 86 години. Бизнесът работи 104 години с един джобен часовник.

Най-добрата част: конкурентна фирма, „Стандард Тайм Къмпани“, разпределя времето чрез електрически телеграф и провежда кампания в лекционните зали и вестниците, за да дискредитира жената с чантата. Не са я изгонили от бизнеса. Сега Арнолд е в Музея на науката.

Часовникът: през 1884 г. двадесет и шест държави се споразумяха нулевата географска дължина да минава през меридианния кръг на Ери в Гринуич. Всяка часова зона на Земята - включително тази, в която четете това - се измерва от тази линия.

Което е смешно, защото линията е на грешното място.

Известната месингова ивица, която туристите се разхождат за снимки, се намира на около 102 метра западно от мястото, където GPS казва, че е нула. Това не е грешка, направена от никого. Еъри нивелира телескопа си през 1850 г., използвайки басейн с живак, който се изравнява с местната гравитация - а местната гравитация в Гринуич не сочи точно към оста на Земята. И двата реда са правилни. Те просто отговарят на различни въпроси.

Най-фотографираната линия в света е на 102 метра разстояние и цялата планета така или иначе сверява часовника си по нея.

Продължителност на деня през годината в Лондон