Париж

Знаете ли?

Франция измери планетата, а после 67 години отказваше да каже „Гринуич“

94% от парижаните живеят в рамките на пет минути пеша от един от 1180-те булжерия в града.

Във Франция има около 35 000 пекарни, които обслужват приблизително 12 милиона клиенти на ден. „Обсерватоар дю Пен“ - Франция има Обсерватория за хляб и това е най-малко изненадващият факт в параграфа - изчислява, че 320 багети се консумират всяка секунда.

Направете аритметиката и фигурите леко спорят една с друга. Пекарските федерации определят годишното производство на шест милиарда багети; други преброявания казват десет милиарда. Шест милиарда се доближават до 190 в секунда през цялата година, което предполага, че известната цифра от 320 отчита само будните часове. Така или иначе, това е някъде между шестнадесет и двадесет и седем милиона багети, които напускат френските фурни всеки ден.

Потреблението спада и то от век. Средностатистическият французин сега яде около 105 грама хляб на ден, което е спад от 114 през 2015 г. Точно след Втората световна война той е бил 900 грама. Преди революцията беше по-близо до килограм и не беше гарнитура - беше ястието.

Търговията също се свива. Министерството на културата отбеляза, когато номинира багетата за статут на ЮНЕСКО, че Франция е имала 55 000 занаятчийски пекарни през 1970 г. — една на всеки 790 души — и 35 000 днес, една на всеки 2000. Багетата е вписана като нематериално културно наследство през 2022 г.

Часовникът: и ето я и френската част.

Багетата е определена със закон. Устав от 1920 г. определя минималното му тегло на 80 грама и максималната му дължина на 40 сантиметра. Думата буланжери е защитена от Кодекса на потребителите: за да я използвате, хлябът трябва да е приготвен и изпечен на място и никога не трябва да е бил замразяван.

Това е страната, която определи метъра, като изпрати геодезисти да измерят дъга на меридиана от Дюнкерк до Барселона, чрез революция и война. Това е страната, чийто закон определя собствената си часова зона в продължение на шестдесет и седем години като „средно парижко време, забавено с девет минути и двадесет и една секунди“ — точно описание на Гринуич, което внимателно избягваше да произнася думата.

Франция законодателства единици. Метърът, секундата и хлябът.

През 1791 г. френското Национално събрание решава, че светът се нуждае от единица за дължина, която не принадлежи на никого конкретно. Не царски крак. Нещо, извлечено от самата Земя.

Така между 1792 и 1799 г. френски геодезисти триангулират дъга от меридиана, минаваща през Париж, от Дюнкерк до Барселона, през революция и война, за да определят метъра като част от разстоянието от полюса до екватора.

Франция измерва планетата, за да изобрети линийка. Това е нивото на ангажираност, с което се занимаваме.

Парижкият меридиан е нулевата дължина на Франция от 1667 г., фиксирана от Академията на науките и минаваща през Парижката обсерватория. Френските карти, френската навигация и френското време бягаха от него.

След това през 1884 г. двадесет и шест държави се срещнаха във Вашингтон и гласуваха Гринуич да стане начален меридиан на света. Приблизително 72% от световния корабен тонаж вече го използваше. Гласуването беше на практика формалност.

Франция не го прие. Не и от двадесет и седем години.

Часовникът: на 9 март 1911 г. Франция най-накрая сравнява законовото си време с Гринуич. Законът определя френското време като „Средно парижко време, забавено с девет минути и двадесет и една секунди.“

Това е средното време по Гринуич. Точно до секундата — девет минути и двадесет и една е точно разликата в географската дължина между двете обсерватории. Законодателството просто беше намерило начин да казва GMT, без да казва Гринуич.

Фразировката остана във френското законодателство до 1978.

Шестдесет и седем години национално гражданско време, определено като времето в Париж, но по-бавно. Междувременно Айфеловата кула излъчва часови сигнали на всеки час от 1910 г., с мощност 40 киловата, до кораби и колонии по целия свят - предавайки средното парижко време, което беше средното време по Гринуич, което никой във френския статут не искаше да нарича с името му.

Продължителност на деня през годината в Париж