Рим

Знаете ли?

Рим изтри десет дни, а Европа спори за това 341 години

Всеки ден туристите хвърлят около 3000 евро в монети във фонтана Треви.

За една година това възлиза на около 1,4 до 1,6 милиона евро. През 2022 г. благотворителната организация „Каритас Рома“ преброи 1,4 милиона евро от водата; 2023 г. беше рекордна.

При средно може би трийсет цента за монета, 3000 евро на ден са от порядъка на десет хиляди монети, хвърлени на ръка, през лявото рамо, всеки ден в град, който приема около 21 милиона туристи годишно.

Те се събират с пръти за храсти и смукателен маркуч, докато полицията стои наблизо, защото според градска наредба монетата става общинска собственост в момента, в който попадне във водата - което прави риболова кражба. Арестите са рутина. Един мъж каза пред репортери, че събирането им е било негова професия от години.

От 2001 г. парите отиват в Каритас Рома, която ги използва за поддържане на хранителна банка и кухня за супи и за подпомагане на семейства в затруднено положение. Той възлиза на приблизително 15% от годишния бюджет на благотворителната организация и благодарение на броячите на доброволци само около 6% се губят за разходите за сортирането му.

Монетите пристигат във всяка валута на Земята - евро, долари, лири - и се разделят и обменят. Сред тях Каритас съобщава за намиране на очила, религиозни медали и комплект зъбни протези.

Часовникът: всичко това е много римска подредба, защото това е град с форма, която казва на всички останали какво да броят.

През 1582 г. папа Григорий XIII изтрива десет дни от календара и, което е по-важно, фиксира правилото за високосната година, което все още работи във всяко устройство на Земята. Рим изнесе система за отчитане на времето и на света бяха необходими три века и половина, за да я приеме напълно.

Треви е обратната транзакция. Десет хиляди пъти на ден светът хвърля дребните си пари обратно.

На 24 февруари 1582 г. папа Григорий XIII издава папска була, наречена Интер грависимас — „сред най-сериозните въпроси“. Юлианският календар тихо надценяваше продължителността на годината с около единадесет минути от времето на Юлий Цезар и единадесет минути в годината, съставени в продължение на шестнадесет века, бяха изместили пролетното равноденствие с десет дни извън позицията. Великден се носеше.

Поправката беше тъпа. В страните, които го приеха незабавно, четвъртък, 4 октомври 1582 г., беше последван от петък, 15 октомври 1582 г.. От 5 до 14 просто не се е случило. Десет дати бяха премахнати от човешката история с указ.

Един детайл е тихо брилянтен: цикълът на делничните дни беше оставен недокоснат. Четвъртък все още беше последван от петък. Само числата скочиха. Никой не е загубил неделя.

Тогава Европа прекара следващите три и половина века в несъгласие.

Католическите държави се смениха веднага - Папската държава, Испания, Португалия, Полша-Литва. Франция последва през декември. Протестантските и православните страни отказаха календар, издаден от папата. Великобритания издържа до 1752, до този момент грешката е нараснала до единадесет дни, така че сряда, 2 септември, е последвана от четвъртък, 14 септември. Русия чака до 1918 г. Гърция до 1923 г. — 341 години след Рим.

Векове наред датата се променяше, когато пресечеш граница. През 1627 г. английските сили кацнаха на Ил дьо Ре на 12 юли, а французите ги чакаха на 22 юли. Същия ден. И двете страни се съгласиха, че е четвъртък.

И Швеция, великолепно, се опита да промени постепенно промяната, като прескочи всеки високосен ден в продължение на четиридесет години. Той прескочи 1700 г., след това забрави през 1704 г. и отново забрави през 1708 г. - оставяйки Швеция един ден преди юлианския календар и десет дни след григорианския, единствен в света със собствен календар.

Часовникът: вие четете това в календара на Григорий. Така е почти всеки. Истинското постижение на реформата не бяха десетте дни — това беше правилото за високосната година: делимо на четири, освен вековете, освен ако не се дели на четиристотин. Ето защо 1900 не е била високосна година, а 2000 е била.

Това правило сега работи безшумно във всеки телефон, всеки сървър и всеки часовник на Земята, включително този. Папската поправка от шестнадесети век за датата на Великден все още прави аритметика в джоба ви.

Продължителност на деня през годината в Рим