Знаете ли?
Петдесет години два часовника на площад в Бомбай стояха един срещу друг с 38 минути разлика
До 1955 Бомбай поддържаше собствено време. Бомбайското време течеше с 38 минути и 50 секунди изоставане от индийското стандартно време и кой часовник сте използвали, казва нещо за това кой сте.
Битката започна рано. Първият опит да се наложи единно часово време в града се провали през 1870 г. През 1881 г. губернаторът сър Джеймс Фъргюсън нареди на всички правителствени служби да включат железопътно време и прикани обществеността да го последва. Градът не беше впечатлен — носеше се слух, че внезапният ентусиазъм на губернатора към стандартизацията има доста общо с това, че той два пъти е изпуснал влакове. Правителството беше принудено да възстанови местното време през 1883 г.
Същата година сенатът на университета в Бомбай прекара среща, спорейки какво време трябва да поддържа новата 280-футова часовникова кула на университета. Аргументът на един член беше просто, че часовникът и кулата принадлежат на Бомбай, така че трябва да запазят времето в Бомбай.
След това през 1905–1906 г. вицекралят, лорд Кързън, наложи индийското стандартно време на национално ниво. Това беше същият Кързън, който току-що беше разделил Бенгал, а в Бомбай отказът от часовника му се превърна в начин да му се откаже. Обществените часовникови кули бяха замеряни с камъни. Стачкуваха офис служители и работници във фабрики. Беше подписана петиция срещу IST с мотива, че противоречи на принципите на съвременната наука.
В мелницата „Джейкъб Сасун“ повече от 2000 работници се събраха и разбиха офиса на часовника, защото новото време означаваше започване на работа преди зазоряване. Мелницата отстъпи и ги остави да започнат в 6 сутринта бомбайско време - 6:39 сутринта стандартно време - което ще рече, при изгрев слънце.
Часовникът: и след това градът просто работеше и на двете в продължение на петдесет години.
Вестниците отпечатваха ежедневния списък с ангажименти с "BT" или "ST" до всеки запис, така че да знаете към кое време — и коя политика — принадлежи събитието. Часовникът, който увенчаваше Виктория Терминус, показваше стандартно време. Точно от другата страна на площада часовниците на общинската корпорация показваха бомбайско време. Двамата се изправиха един срещу друг в трийсет и осем минути разлика в продължение на половин век.
Времето в Мадрас беше премахнато. Калкутското време продължи до 1948 г. Бомбайското време издържа до 1955 г. — и дори след това храмовете на огъня на Парси продължиха да го използват за ритуали, а жителите на Мумбай продължаваха да казват, че „работят по бомбайското време“, когато се появиха късно.
Източници
- bombaywiki (CAMP), *Бомбайско време* (точно 38 минути и 50 секунди; часовниците на Victoria Terminus и City Hall са обърнати един срещу друг)
- Atlas Obscura, *Дългата история на „бомбайското време“ и съпротивата срещу колониалното управление* (опитите от 1870 г. и 1881 г.; противоречие с кулата Раджабай; над 2000 работници във фабриката на Джейкъб Сасун)
- Шекхар Кришнан, *Бомбайско време: Работа на часовника в колониалния град, 1870–1955*
- История на живо Индия, *Когато настройката на часовника раздели субконтинента* (BT/ST знаци във вестниците; цитат на Джим Маселос; Калкута 1948 г., Бомбай 1955 г.)
- Оксфорд ORA, *Политиката на времето в колониалния Бомбай* (Слухът на Фъргюсън за изпускане на влака; връщане назад през 1883 г.)