Пекин

Знаете ли?

Китай обедини пет часови зони в една и така и не се върна назад

За да си купите бензинов автомобил в Пекин, първо трябва да спечелите от лотария.

Градът въведе квота за регистрационни номера през 2011, за да забави растежа на автомобилите и смога. Табелите се разпределят чрез публично теглене и оттогава коефициентите се сриват стабилно. През януари 2011 един кандидат имаше приблизително 9,4% шанс. До декември 2012 г. е 1,4%. До 2018 г. беше 0,2%.

В един кръг през юни 2018 г. повече от 2,8 милиона души се състезаваха за 6 333 чинии — шансове 1 към 2 031. Квотата за конвенционални автомобили беше намалена от 90 000 за 2017 г. до под 40 000. Разрешените годишни регистрации паднаха от 240 000 на 100 000.

Средното време на опашката е 26 месеца. Списъкът на чакащите за електрически превозни средства е надхвърлил 400 000 души, като на тези отзад е казано, че очакват до осем години.

Около това израсна цяла вторична икономика. Появиха се агенции, за да свържат купувачите със съществуващи държачи за чинии - според съобщенията около $15 650 за електрическа чиния и $22 700 за бензинова. Някои хора регистрират коли на името на съпрузите си и браковете, сключени специално за тази цел се съобщават за приблизително $2845 на година или $9816 за пет години. Други купуват регистрационни номера извън Пекин за около $250, наемат ги от дилъри или купуват коли втора употреба, които идват с прикачена.

Има едно наистина странно откритие, заровено в академичната литература. Тъй като средното чакане е над две години, хората изграждат навици, които не карат, докато се редят на опашка. Едно проучване установи, че след стандартното 26-месечно чакане, вероятността победителят действително да премине към шофиране пада с 16% – намалявайки годишния пробег на автомобила в града с 8,48 милиона километра.

Лотарията работи отчасти, като отнема толкова време, че хората спират да искат наградата.

Часовникът: Пекин разпределя централно две неща и двете предизвикват една и съща реакция.

През 1949 Китай премахна своите пет съществуващи часови зони и постави цялата страна — широка около 5000 километра — на един часовник, пекинско време. В Кашгар, в западния край, среднозимното слънце официално не изгрява до около десет сутринта.

Така че Синдзян тихо работи с втори, неофициален часовник два часа след Пекин. Няма правно основание. Така или иначе всеки го използва и международната база данни за часови зони съдържа запис за него.

Лотария с регистрационни номера създава пазар на фалшиви бракове. Една единствена национална часова зона създава второ национално време. И в двата случая официалната система се запазва, а до нея расте паралелна.

Китай е широк около 5000 километра и се простира от приблизително 73° изток до 135° изток. Това е достатъчно широко за пет часови зони и в продължение на три десетилетия ги имаше, поне на хартия.

През 1918 г. Централната обсерватория на Република Китай предложи пет зони, по-късно официално въведени:

• Кунлун — UTC+5:30
• Синдзян–Тибет — UTC+6
• Гансу–Съчуан — UTC+7
• Джунюан — UTC+8
• Чанбай — UTC+8:30

Три часа от единия до другия край на страната.

През 1949 новосъздадената Народна република премахва и петте и поставя цялата страна на един часовник: Пекинско време, UTC+8. Директива на Държавния съвет от май 1980 г. го потвърждава. Оттогава Китай работи в една часова зона - без регионални вариации и без лятно часово време, освен кратък експеримент между 1986 и 1991 г.

За мащаба: съседните Съединени щати са с приблизително еднаква ширина и използват четири зони. Русия използва единадесет. Китай използва такъв.

Часовникът: ефектът е най-видим в западния край.

В Кашгар, в Синцзян, слънцето през зимата не изгрява преди около 10 часа сутринта според официалния часовник и залязва около седем и половина вечерта. Хората се събуждат по тъмно, закусват по тъмно и започват работния ден преди изгрев слънце, защото часовникът на стената казва, че е време.

На практика второ, неофициално време се използва широко в Синцзян — Синдзянско време или Юрумчи, зададено два часа след Пекин на UTC+6, което съответства много по-точно на местното слънце. Няма официален статус. Това е просто това, върху което протича голяма част от ежедневния живот.

Практическият резултат е, че хората там рутинно трябва да определят за кой часовник се отнася часът на срещата. Дългосрочните жители описват стандартен навик: изпращане на текстови съобщения половин час преди уговорена среща, за да попитат учтиво дали и двамата мислите за един и същи час.

И световният софтуер знае и за двете. Международната база данни за часови зони носи „Азия/Шанхай“ за официалното национално време — и също така носи „Азия/Урумчи“ при UTC+6, така че системите да могат да представят време, което никое правителство не е официално признало.

Продължителност на деня през годината в Пекин