Текущо местно време в Лисабон

Продължителност на деня през годината в Лисабон

Знаете ли?

Лисабон разпрати въпросник и неволно създаде нова наука

Една пекарна в Лисабон продава повече от 20 000 торти с крем на ден.

„Фабрика де Пастейш де Белем“ отваря в осем сутринта и затваря в единадесет вечерта. Двадесет хиляди торти за петнадесет часа работят с приблизително двадесет и две на минута, продължително, цял ден, всеки ден. В натоварените уикенди броят може да се удвои, а в пика магазинът е отчел над 50 000 за един ден.

Правят го от 1837 по една и съща рецепта.

Произходът е верига от малки практически решения. Монасите от манастира Жеронимуш използваха яйчен белтък, за да колосат дрехите и да избистрят виното, което ги оставяше с много жълтъци. Те превърнаха жълтъците в сладкиши с крем и ги продадоха на пътници, пристигащи с параход. Когато Либералната революция доведе до затварянето на португалските манастири през 1834 г., монасите продадоха рецептата на захарната рафинерия в съседство. Три години по-късно собствениците на рафинерията отварят магазин.

Рецептата никога не е публикувана. Познато е на малък брой сладкари, които правят тартите в стая, която магазинът нарича тайна работилница. Всяка друга торта с крем в Португалия – а има много, във всяко кафене в страната – е пастел де ната. Само произведените в тази сграда са пастейш де Белем.

Дори има приложена поговорка: булката, която яде, никога няма да свали пръстена си. Двойките се появяват в булчински рокли.

Датата, която е оформила Лисабон, обаче е много по-стара от пекарната. Сутринта на 1 ноември 1755 — Деня на Вси светии, с пълни църкви — земетресение с магнитуд от 8,5 до 9 по Рихтер удари бреговете на Португалия. Разтърсването продължи между три и шест минути и отвори пукнатини с ширина пет метра в центъра на Лисабон. Около четиридесет минути по-късно цунами с височина около шест метра се изкачи до пристанището. Тогава свещите, които бяха паднали в църквите, запалиха това, което беше останало.

Това, което се случи след това, е интересната част.

На 26 януари 1756 маркиз Помбал изпраща на епископите на Португалия набор от тринадесет въпроса, които да бъдат копирани и предадени на всеки енорийски свещеник, който да ги зададе на своите енориаши. В колко часа започна? Колко време продължи треперенето? Колко вълни и на какво разстояние една от друга? Изглеждаше ли, че идва от посока? Морето първо ли се надигна или падна? Животните държаха ли се странно?

Въпросникът изобщо не споменава Бог. Помбал искаше наблюдения, не теология.

Върнаха се 646 отговора. Те все още са в националния архив. През двадесети и двадесет и първи век сеизмолозите са използвали тези отговори — събрани от селски свещеници от фермери и рибари — за да реконструират и моделират цунамито от 1755 г. Един от разломите, сочени като източник на земетресението, сега носи неговото име.

Помбал също възстановява Байша върху дървена клетка - гайола помбалина - сред първите умишлено устойчиви на земетресения сгради навсякъде. Той тества дизайна, като построи малки дървени модели и марширува войски около тях, за да симулира треперенето. Запитан защо новите улици са толкова абсурдно широки, той каза: "Един ден те ще бъдат малки."

Часовникът: Лисабон се намира на 9° запад и работи по същото време като Лондон, което е приблизително правилно за географската му дължина и го поставя цял час зад Мадрид, на 500 километра.

Португалия изпробва алтернативата. Два пъти. От 1966 до 1976 г. и отново от 1992 до 1996 г. страната преминава към централноевропейско време, за да се изравни с Испания и по-голямата част от континентална Европа. Слънчевият пладне се отклони към един и половина. През зимата слънцето изгряваше в средата на сутринта; през лятото беше още светло след десет вечерта.

Асоциациите на родителите го убиха. Децата отиваха на училище по тъмно и след това отказваха да си легнат, защото навън все още беше светло. През февруари 1996 г. министър-председателят обяви, че Португалия се завръща.

Лисабон проведе експеримента, в който Мадрид все още живее. Първия път той продължи десет години, втория – четири. Град, който прави един сладкиш по една непроменена рецепта от 1837 г. насам и сменя националната си часова зона четири пъти за тридесет.