Мадрид

Знаете ли?

Испания нагласи часовниците си по Берлин и така и не ги върна

Мадрид има повече от 21 400 бара, обслужващи град с около 3,4 милиона души - приблизително един бар на всеки 159 жители.

Испания като цяло е страната с най-много барове в Европейския съюз. В зависимост от набора от данни националната цифра варира от една лента на 169 до една на 207 жители. Испанският статистически институт преброи 277 539 заведения за гостоприемство при население от 47,3 милиона души.

Което води до сравнението, на което испанците се радват най-много: Испания има повече барове, отколкото болнични легла. В страната има около 163 437 болнични легла — по едно на всеки 289 души. Има бар за приблизително всеки 170.

Регионалните числа са също небалансирани. Само Андалусия има 58 486 заведения - според съобщенията повече от Дания, Финландия, Норвегия и Ирландия взети заедно. Каталуния има 54 509. Регион Мадрид, 36 248.

Едно предупреждение относно определението: „барът“ тук се брои широко, обхващайки кафенета, магазини за сладолед, ресторанти и сервесерии - навсякъде, където можете да седнете за кафе или бира. Това обаче е смисълът. Испанският бар не е вечерно заведение. Сервира тост с домат в осем, бокадило в единадесет, тристепенно мену дел диа (обедно меню) в две и тапас в девет.

Часовникът: което ни води до това защо испанският ден изглежда толкова странен отвън и защо не е.

На 16 март 1940 Испания премества часовниците си с един час напред, за да се изравни с Берлин. Промяната беше описана като временна. Испания все още е на централноевропейско време, а Мадрид се намира на почти 4° запад — докато зоната е построена за 15-ия меридиан изток.

Това оставя Мадрид да работи приблизително 75 минути пред собственото си слънце.

Така че, когато бар в Мадрид сервира обяд в два и се напълни отново в девет, слънцето навън казва един часа и осем. Което е, когато всички останали в Европа ядат.

Баровете не работят до късно. Часовникът е ранен.

Испания приема средното време по Гринуич през 1901 г., което изисква нейната география. По-голямата част от континентална Испания се намира на запад от Гринуичкия меридиан. По географска дължина принадлежи към Великобритания, Португалия и Мароко.

След това на 16 март 1940 г., в единайсет през нощта, Франко премества часовниците с един час напред, за да съответства на нацистка Германия. Това беше жест - Испания остана неутрална - и правителството каза, че промяната ще бъде отменена своевременно.

Това беше преди осемдесет и шест години. Испания все още е на берлинско време. Сега тя е най-западната страна в Европа, работеща по централноевропейско време, споделяйки часовник с Полша и Унгария. Канарските острови, разумно, работят по GMT.

Последствията не са незабележими. В Галисия, в далечния северозапад, зимното слънце не изгрява до около девет сутринта - децата започват учебния ден по тъмно. Испанската телевизия в най-гледаното време работи от десет вечерта до след полунощ.

А прочутият испански график се оказва, че изобщо не е темперамент. Както казва един испански професор по бизнес: испанците обядват в 14:00 и вечерят в 21:00 - но измерено спрямо позицията на слънцето, което е 13:00 и 20:00. Точно когато останалата част от Европа яде. Испания не яде до късно. Часовникът на Испания тече бързо и всеки учтиво се е сверил около него от три поколения.

Парламентарна комисия препоръча връщане към GMT през 2013 г. Правителството го проучи отново през 2016 г. Нищо не се случи.

Часовникът: ако това ви звучи познато, трябва. Буенос Айрес прави абсолютно същото – изпреварва с около петдесет и четири минути собственото си слънце – и получава точно същата репутация, че яде късно.

Две държави, два континента, без връзка помежду им, един идентичен механизъм: някой премести часовника и цяла култура се пренареди около новото число и след това беше описана като запалена по нощта.

Междувременно Португалия е на 500 километра западно от Мадрид и един час след него и опита два пъти споразумението на Испания, преди да се откаже от него.

Продължителност на деня през годината в Мадрид