Окланд

Знаете ли?

Изобретателят на лятното часово време беше осмян, а той просто искаше да лови молци

На 15 октомври 1895 г. двадесет и осем годишен чиновник в пощенската служба на Уелингтън се изправи пред Философското общество на Уелингтън и прочете статия, озаглавена За сезонното коригиране на времето в страните на юг от лат. 30°.

Името му беше Джордж Върнън Хъдсън. Той беше ентомолог — много добър, който в крайна сметка щеше да събере най-голямата колекция от насекоми в Нова Зеландия. Работата му в пощата беше на смени, което го оставяше през деня да излиза да търси молци. Но през лятото здрачът идваше твърде рано, за да бъде полезен след нормален работен ден.

Затова той предложи очевидното решение: преместване на часовниците с два часа напред между октомври и март и обратно след това. Той твърди, че ще използва пропиляната ранна сутрешна светлина, ще намали "прекомерната употреба на изкуствена светлина, която преобладава в момента" и ще даде на хората "дълъг период на дневна светлина... за крикет, градинарство, колоездене или всяко друго желано занимание на открито."

Обществото му се присмя.

Един член каза, че е изключено да се променя система, която е била използвана от хиляди години. Друг попита, очевидно саркастично, дали часовниците ще се нуждаят от два комплекта стрелки. Трети нарече идеята напълно ненаучна и неосъществима.

Протоколът записва отговора на Хъдсън: той съжаляваше да види, че хартията се третира с насмешка, възнамеряваше я да бъде практична и беше одобрена от хората, които бяха много на открито.

После се върна при своите насекоми.

Часовникът: той беше прав и отне много време, за да има значение.

Хъдсън представя втора статия през 1898 г. В Англия Уилям Уилет достига до същата идея независимо и публикува Прахосването на дневната светлина през 1907 г.; той умира през 1915 г., без да го види осиновен. Германия го приложи първа, през 1916 г., за да спести въглища по време на война - и в рамките на шест седмици дузина страни бяха копирали германска административна заповед.

Самата Нова Зеландия не прие Закона за лятното часово време до 1927 - тридесет и две години след доклада на Хъдсън. И когато най-накрая дойде, той получи един час, а не двата, които поиска.

През 1933 г. той е първият получател на медала „Т. К. Сайди“, финансиран от пари, събрани в чест на този акт. Некрологът му в аналите на Кралското общество обхваща около 1700 думи. Лятното часово време не се споменава в първите 1400 от тях. Там го запомнят правилно като човек, изучавал насекоми.

Приблизително една трета от света все още сменя часовниците си два пъти годишно.

Оукланд се намира на 175° изток, на UTC+12 - преминавайки към UTC+13 всяко лято, точно както предложи Хъдсън, в страната, където му казаха, че това не може да се направи. Нова Зеландия беше първата страна в света, която официално прие стандартно национално време през 1868, което може би е причината това да е и първото място, където някой сериозно се замисли за преместването му.

И поради мястото, където се намира на земното кълбо, Окланд е сред първите градове на Земята, които влизат във всеки нов ден.

Което го прави разумно място за спиране. Петдесет града, петдесет спора за това колко е часът — и този, който започва деня, принадлежи на пощенски служител, който просто искаше малко повече вечерна светлина, за да отиде и да гледа нощни пеперуди, и му беше казано да не бъде смешен.

Продължителност на деня през годината в Окланд