Янгон

Знаете ли?

Янгон имаше сигнална топка за точното време преди да има часова зона

Пагодата Шведагон брои всичко.

Короната в горната част на ступата носи, според обичайното изчисление, 5448 диаманта, 2317 рубини, сапфири и други камъни и около 1065 златни камбани, завършени с един диамант от 72 или 76 карата на самия връх. Твърди се, че долната ступа е покрита с 8 688 масивни златни кюлчета, а горната с други 13 153. Над двадесет хиляди бара, индивидуално изброени.

Има точно едно число, което никой няма.

Никой не знае колко злато има в Шведагон. Публикуваните оценки варират от около шест до шестдесет тона. „Лонли Планет“ казва двадесет и седем. Причината за разпространението е, че златото не е еднократно нанесен и премерен финиш. Тя е дарена — пристигаща непрекъснато, на листа, от отделни лица и това се случва от петнадесети век, когато кралица Шинсавбу даде собственото си телесно тегло в злато, за да бъде изковано на листове. След това нейният зет предложи четири пъти собственото си тегло и това на жена си.

Хората все още даряват. В комплекса на пагодата сега има малка мелница за злато, която да го обработва, защото листата изветряват и повърхността се нуждае от ремонт на всеки четири или пет години.

Паметник, в който всеки диамант е преброен, а златото не може да бъде, в град, който някога е пуснал топка по обяд, за да могат корабите да настроят часовниците си на секундата.

Преди да има стандартно време в Мианмар, имаше Средно време в Рангун — GMT+6:24:40, средното слънчево време на меридиана на самия Рангун. Първият потвърден запис, че се използва, датира от 1892.

Година по-късно, на 1 октомври 1893, градът открива обсерватория за топката на времето.

Ако това ви звучи познато, трябва. Това е същото устройство, което хвърля всеки ден в Гринуич, същото устройство на „Уестърн Юниън“, инсталирано в Манхатън през 1877 г., и същата технология, заменена от Хонконг с оръдие. Една топка беше вдигната и пусната в местния среден обяд, така че корабите в пристанището да могат да настроят своите хронометри и да изчислят географската дължина в морето.

Рангун беше пристанище. Пристанищата се нуждаеха от публично време. Решението беше едно и също навсякъде, от Лондон през Манхатън до Иравади.

1 юли 1905: Бирма преминава към стандартно време на Бирма в UTC+6:30, изчислено на 97°30′ източен меридиан — около пет минути и двадесет секунди преди старото средно време в Рангун. Причината беше същата, която произвеждаше стандартно време навсякъде другаде: железниците и телеграфите се нуждаеха от един часовник.

След това, от 1 май 1942 г. до 2 май 1945 г., страната е поставена на японското стандартно време под окупация – същото, което се случи със Сингапур през същите години.

След обявяването на независимостта през 1948 г. офсетът остава. Мианмар никога не е спазвал лятното часово време, под каквато и да е форма.

Часовникът: и се оказва, че решението от 1905 г. е много добре взето.

UTC+6:30 е построен за 97°30′ изток. Янгон се намира на около 96°10′ изток. Градският часовник върви с приблизително пет минути пред собственото си слънце — едно от най-строгите съотношения навсякъде в тази поредица.

Мианмар се простира на значително разстояние изток-запад и може да се закръгли до UTC+6 или UTC+7. И двете биха оставили Янгон повече от половин час навън. Колониалната администрация избра половин час между тях и страната го запази през окупацията, независимостта и всичко оттогава.

Топката отдавна спря да пада. Номерът, който калибрираше, все още е там.

Продължителност на деня през годината в Янгон