Стокхолм

Знаете ли?

Швеция измисли ден, който е съществувал само веднъж

По-малко от 1% от шведските битови отпадъци отиват на депа.

Останалото се рециклира, компостира или изгаря за енергия в 33 или 34 централи за производство на енергия от отпадъци в страната. Приблизително половината битови отпадъци се изгарят; топлината захранва топлофикационни мрежи, които отопляват над един милион домове, а само една централа в Стокхолм отоплява около 190 000 от тях. Процентът на рециклиране в Швеция е нараснал от около 38% през 1975 г. до около 99% днес. Средният швед все още произвежда 467 кг отпадъци годишно.

Швеция също внася боклук. Някъде между 800 000 и 1,9 милиона тона годишно от Обединеното кралство, Норвегия, Ирландия и Италия, които плащат приблизително $43 на тон за услугата. Той печели на Швеция около 100 милиона долара годишно. През 2016 г. внесените отпадъци представляват 20–25% от всичко изгорено.

Което ни води до интересната част, защото историята, която всички разказват за това, е грешна.

Постоянно ще четете, че Швеция изчерпа боклука и трябва да внася отпадъци от други страни, за да поддържа заводите си работещи. Това е прекрасен образ и не е верен. Ана-Карин Грипвал от „Авфал Свериге“, шведската асоциация за управление на отпадъците, каза пред „Индипендънт“ през 2016 г., че инсталациите могат да работят с биогориво вместо това — и отново потвърди пред „Сноупс“ през декември 2025, че това все още е така. „Суеденерджи“ казва същото.

Швеция не внася боклук, защото има нужда. Внася боклук, защото други държави му плащат.

Часовникът: Швеция има форма за известен факт, който се оказва по-сложен.

30 февруари 1712 е единственият 30 февруари в записаната история и се е случил тук. Но това не беше грешка - това беше корекцията за един. Швеция беше решила постепенно да премине към григорианския календар, пропускайки всеки високосен ден в продължение на четиридесет години, след което беше разсеяна от война и забрави да пропусне 1704 и 1708 г., завършвайки сама в света на календар, който никой друг не използва.

За да се оттегли, трябваше да върне деня, който беше отнет през 1700 г. Тъй като 1712 г. вече беше високосна година, той добави втора. Годината е била 367 дни.

Два шведски факта, които всички знаят. И двете се нуждаят от втори преглед и двете са по-добри след това.

Когато останалата част от Европа спореше за григорианския календар, Швеция излезе с нещо, което звучеше като разумен компромис. Вместо да изтрие десет дни наведнъж, това щеше да се улесни постепенно: пропускане на всеки високосен ден в продължение на четиридесет години и до около 1740 г. календарът тихо щеше да се плъзне в съответствие, без никой да забележи.

Швеция пропусна високосния ден през 1700 г., както беше планирано.

Тогава започна Великата северна война и Швеция имаше други неща в ума си и забрави да прескочи 1704. След това отново забрави през 1708.

Сега страната беше в положение, което никоя друга държава в историята не е заемала: един ден пред Юлианския календар, десет дни след Григорианския и сама в света по календар, създаден от нея, който никой друг не можеше да разчете.

През 1711 г. крал Чарлз XII се отказал и наредил връщане към Юлианския календар. За да направи това, Швеция трябваше да върне деня, който беше премахнал през 1700 г. Но 1712 г. вече беше високосна година, така че вече имаше 29 февруари.

Така Швеция добави още един.

30 февруари 1712 г. Беше петък. Годината имаше 367 дни. Това е единственият 30 февруари в записаната история и истински хора са го използвали - двойка на име Свен Хол и Елна Джепсдотер се ожениха в Истад на тази дата и прекараха остатъка от живота си, неспособни да отпразнуват годишнината си в деня, в който се случи.

Швеция най-накрая премина на григориански език през 1753 г., като прескочи от 17 февруари направо на 1 март. Бяха нужни петдесет и три години, война, една невъзможна дата и трима монарси.

Часовникът: Стокхолм се намира на 59,3° север, което води до най-широкото колебание на дневната светлина в целия списък. Около средата на лятото градът получава приблизително осемнадесет часа и половина дневна светлина. Около зимното слънцестоене става около шест.

Има нещо подходящо за страната, която не можеше да се съгласи кой ден се намира, когато самият ден варира с дванадесет часа. В Стокхолм въпросът "колко е дълъг един ден?" никога не е имало стабилен отговор и за известно време в началото на 1700 г. нито "коя е датата?"

Продължителност на деня през годината в Стокхолм