Сейнт Джонс

Знаете ли?

Преди 1935 година Сейнт Джонс живееше по три различни часа едновременно

Джордж Стрийт в Сейнт Джонс е дълга две пресечки и съдържа, доколкото всеки може да прецени, нищо друго освен бар, кръчма или ресторант.

Логистиката следва от това. Улицата е затворена за превозни средства през по-голямата част от деня и през цялата вечер и е отворена за движение само сутрин - специално за да могат баровете да бъдат презаредени. Обикновено не се пълни до около полунощ и остава зает до шест сутринта.

Всеки туристически съвет в Нюфаундленд ще ви каже, че има повече барове на квадратен фут, отколкото навсякъде в Северна Америка. Това е по-скоро твърдение, отколкото измерване, и се повтаря толкова последователно, че се превърна в официалното описание на улицата. Това, което не е спорно, са двата блока и какво има върху тях.

Има още едно нещо, което си струва да знаете за този град, преди да стигнем до неговия часовник.

На хълм над пристанището се издига Сигналния хълм, където през 1901 г. Гулиелмо Маркони получава първия трансатлантически безжичен сигнал - съобщение, което е пресякло Атлантика без кабел. Сейнт Джон се превърна за кратко в една от най-важните точки на картата на глобалната комуникация.

Което прави случващото се в града долу малко по-трудно за обяснение, защото в този момент никой в Сейнт Джонс не можеше да се съгласи колко е часът.

Часовникът на Нюфаундленд е сред най-точните в целия сайт и беше необходима истинска бъркотия, за да се създаде.

Преди 1935 Сейнт Джонс нямаше нито един договорен час. Някои жители поддържаха слънчево време. Пощата запази своя собствена версия на слънчевото време. И безжичният телеграфен офис работеше по източно време, защото това беше това, което получаваше.

През 1935 г. Правителствената комисия - тогава Нюфаундленд беше отделно британско владение, а не част от Канада - прие Закон за стандартното време, определяйки цялото владение на три часа и половина зад Гринуич.

Половин час не беше компромис или жест. Беше аритметика. Половинчасова зона в UTC−3:30 е центрирана на 52°30′ западен меридиан. Сейнт Джон се намира на около 52°42′ западна ширина.

Градът се намира почти точно на този меридиан. Св. Часовникът на Джон работи в рамките на около една минута от собствения си слънчев обяд — сред най-близките подравнения на всеки град в този проект.

Часовникът: Нюфаундленд се присъедини към Канада на 31 март 1949 г. и запази половин час, вместо да възприеме атлантическото време като своите съседи.

Оттогава два пъти защитава това решение. Предложения за преминаване към атлантическо стандартно време бяха направени през 1951 и отново през 1963. И двете се сринаха под обществената опозиция.

Имаше още един експеримент. През 1988 провинциалното правителство опита двойно лятно часово време — преместване на часовниците с два часа напред вместо с един. Беше дълбоко непопулярно и не продължи.

Половин часът се превърна в истински културен белег. Всяко съобщение за национално време в Канада съдържа фразата „и половината в Нюфаундленд“. Телевизията, произвеждана другаде в страната, е създадена да започва на час, така че на острова започва на половин час вместо това и телевизионните оператори коригират своите списъци съответно. Фразата е попаднала в стоки и в името на комедийна трупа.

Нюфаундленд е и първото място в Северна Америка, което достига всяка Нова година.

Преди сто години градът не можеше да се съгласи колко е часът. След това избра едно отместване на картата, което действително пасва, и оттогава отказва да се откаже от него - два пъти чрез референдум.

Продължителност на деня през годината в Сейнт Джонс